20 юли 2017 г.,И л и н д е н       

   ...”И страданията,както и вълните,има време,когато стихват за малко..”

                                      Александър БАЛАБАНОВ

                                                                                      Тогава:

                Гриза сухия хляб на спомените,

                сънувам  смеха ти от много далечна  з в е з д а. 

                                                         ( из “Пропуснати разговори”) 

    “... Обичах командировките.Колю Русев работеше с тертипа на бай Васо Бакъра(Васил Бакърджиев) и седмица клечахме в Пазарджишко един щъркел да кацне по точно определен начин в гнездото.Играехме карти,но един винаги беше дежурен със заредена камера.После-полет на птица при залез слънце,ама с определена форма на облака.Също се чака –търпеливо,влюбено.Сега компютрите творят чудеса.Аз съм за тръпката...В Троян за филма “Шарени-писани”моят оператор ми предостави цялата операторска работа.Завърнах се с кашон лента-направил бях филма на душата си и всичко научено в Техникум “Юлиус Фучик”и в практиката.Монтажистката Роз Мари не се уплаши от кашона,схвана идеята ми и ...главният режисьор Ангел Вълчанов реши “Шарени-писани” да заминат на конкурс в Кайро.Изпратиха пет филма.Само моят се върна с награда за операторска работа....

           ...Никога повече нямах тази свобода,с която работих преди 60 години край река Осъм.Бяха ми дали чудесен,качествен материал – Ферания.Режисьорът Йоско

Йосифов си беше чешит,но кадърен-остави малко текст,заложи на операторската работа, т.е. повери  ми да” разказвам “ в снимки  и аз си заплувах  чудесно  -пробвах  светлини,обективи,разучих в детайли работата на грънчарското колело и успях да извлека  на светло цялата красота.Сега си давам сметка,че може би ми е помогнала и липсата на рутина.Когато си заспал на нещо постигнато,търсиш лесното и пестиш време.Когато имаш хъс да експериментираш,резултатите са далеч по-добри. ...След великолепната Актова фотоизложба на Юри Чарийски почувствах отново тази тръпка и това съвпадна със споменаването на името ми като негов учител в занаята.Възнагради ме щедро,Юри,с благодарността си за много пропуснати награди.”  (“Искам да ви разкажа...”-Георги Колев.  Изд.”Матадор 74”,2016.)

                                                       ххх

                “Общуването ми с Георги Колев ме окуражи,че не всичко в България е загубено.Пазим ли традициите си,имаме ли памет за миналото, не може да не достигнем до нов напредък.Нека има мост между поколенията,защото това ще бъде  и мост  към бъдещето.          Атанас СВИЛЕНОВ

         Известният критик ,получил в млада възраст благословията за сбъдност от Владимир Василев, посетил шапкарницата на 26 септември 2012 г.Не присъствах на разговора,след който  направил вписването в “нашата тетрадка”..Упрекнах Жоро:”Как не си се сетил да му разкажеш  за “Шарени –писани”...Ако има човек,който да  ти каже нещо за “ забравената награда” от Кайро,това е той- шеф на Филмотеката на БНТ...”  Засмя се и махна с ръка:”Успокой,жено, ,топката!Било,каквото било...”

            Наградата за оператор – документален филм  “Шарени писани” на БНТ  от 

Кайро. Дали не е първата  международна награда за Националната ни телевизия?

 Cherchez l’argеnt!

        

                Преди време полякът Пьотър Войчеховски като на шега изказа истината,че от трите идеала на Френската революция Западът избрал Свободата, Изтокът – Равенството, а Братството останало без стопанин. Тези дни си мисля точно за това  - за Братството , непожелано, забравено, въпреки всекидневното му споменаване в словореда на благотворителността. В рационалното ни общество, готово и способно да обясни всестранно процесите, вярата се крепи от души-карфички.

           Защо Франция ... Защото от там е тръгнала промяната. Призивът “Война на дворците, мир на колибите” е много, много променен. Самоуверено може да ви прозвучи, но на родителите на българската карикатура е била далеч по-леко , отколкото на съвременните карикатуристи. Тя се създава в гневни времена, в които няма място за хумор. В пелените си е сатира, която жигосва и заклеймява. Един Ботев визира гръцките владици.В “Смях и Сълзи” на Р.В.Радев – един от софийските политически вестници, които даже още не са партийни/ рисуват болен и недъгав султан Абдул Хамид, за да прогнозират края на една империя. Кои са сега империите /скрити или явни/ - могат ли да дадат отговор  политиците , политическите анализатори, разследващите журналисти ? Трудно,много ни е трудно на рисувачите, които се опитват да експлоатират художествените си възможности в нещо толкова обтекаемо/ любимата дума е сега “обрано” в речника на изкуствоведите/.

             Надявам се да не ме питате защо Айфелова кула, защо Гълъбът на Пикасо...Това съм сътворил в тези първи дни след посегателството върху карикатуристите от една френска редакция. Сигурно – като първа реакция, от някакъв вътрешен, интуитивен подтик. От френския “Пиф”, който родителите ми носеха като подарък, от “Юманите диманш”, който си купувах сам по-късно,може би като някакъв намек,че и изграждането на Айфеловата кула преди век е било посрещнато с противоречиви чувства; защото дори в Испанската гражданска война спорът не е решен и мемоарите на върлите врагове остават в последна сметка редом, съхранявани от потомците, без опити за “ разчистване или скриване “ на паметници.

СРАВНЕНИЕТО С 11 СЕПТЕМВРИ В ДРУГА ЕДНА ВЕЛИКА СТОЛИЦА?

        Оправдано ли е като гранична бразда в съвременната война, за която още не е намерено име  - продължение на Студената война ли е, Война на задкулисието ли, Война на етносите, Война на религиите или Вечната... ? В многобройните анализи, които сме принудени да изслушваме или ги търсим като мазохисти откроявам краткото на Любомир Левчев, който припомни пророчеството на Баба Ванга / споделено пред него или открито от него/, че става “Страшно защото Парите сменят мястото си!” Парите, винаги парите...Аз няма да рисувам образите на eкзекуторите – между тях има деца, чиито родители ще бъдат потресени от деянията на потомците си. Аз няма да рисувам битката между ЦЪРКВА И ДЖАМИЯ, защото такава няма или най-малкото не би трябвало да има. Аз искам да бъде открит не образа на братя К.,аз искам прозрението на Чаплин – не случайно е съвпадението в имената. Аз искам от висотата, от позициите , от възможностите на Малкия човек на Чаплин да видя кой ми мисли злото. И този някой , който през годините е бил Хитлер, Сталин, кървавите африкански царчета... Не искам да рисувам роботите, създадени с възможностите на психотрониката на нашия информационен век. Искам образа на ПОРЪЧИТЕЛЯ, този , който използва повсеместната информираност на т.н. граждански общества, за да остане скрит.

          КАРИКАТУРАТА, дори политическата, трябва да тръгва от вица. Това е речникът, с който като че ли хората могат още да разговарят.

          Ще ви кажа руски виц, който не всички разбират от “раз”. Или не поне във вечната му актуалност: тоталитарна и посттоталитарна. Та гостува чужденец в Чечения. Всичко било наред, гостът – разтопен от щедростта на планинците, но веднага изтръпвал, когато ставали от масата и домакинът сядал зад волана. Защото като шофьор безотказно преминавал светофарите на “червено”. Движение ,наистина нямало кой знае какво, но аргументът бил не този, а нещо от сорта” Я-джигит!”  Неочаквано обаче при поредно пътуване, ошашавен от порядките, чужденецът затърсил обяснение защо водачът изчаква на “зеленото” без движение.Контролен орган ли имало наблизо?  Не. Отговорът бил кратък и убийствен”Теперь очеред другого джигита!”

         Разбира се, че вицът, като всеки хубав виц, има богата амплитуда на консумация в различни ситуации. За хора, които ще тръгнат: да ,Чечения, руски виц, гостуващ чужденец – той пък какъв е, аз няма какво повече да кажа. Могa да го сравня само с 24-часовото броене на посегателства върху чест, имот , живот от двете страни на измислената от Поръчителя гранична линия.

   

       

   САМО РЕЛИГИЯ ЛИ ? И ЗАЩО СМЕ СЕ ВЗРЕЛИ В ТОВА ПЪРВО ОБЯСНЕНИЕ?

         Изслушвам теоретичните постановки, спомени, вицове – всичко, което могат в момента да ни предложат политическите анализатори, психолози и разследващи журналисти в опит да изрисуват като образ “WANTED” - Профила на врага. Стигат до там да призовават към бдителност домакините, докато седят на опашка да се взират в “съмнителни чужденци”. “Моят човек”го няма още нарисуван от никого... Как да го измислям?

        И пак ще се върна на началото. Защо Франция ? Защо пак символните думи знаци : РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, СВОБОДА...Кога забравяш да търсиш Равенството и Братството. Когато е застрашена С в о б о д а т а, Ж и в о т ъ т? Няма ли за пореден път да се смирят “париите презрени”, защитавайки свободата си...

За кой пореден път в Историята, която уж имаше обявен край? Французите са прочути с обяснението “Cherchez la femme!”. На Площада на Републиката нямаше нито един призив “ Cherchez l’argеnt!”. А трябваше...

                                                                       Мариана Иванова

                                                                       Станислав Колев - СТАС

ИЗЛОЖБА "ПОЛИТИЧЕСКА КАРИКАТУРА"

• Политиката в карикатури или карикатурна ли е българската политика? Галерия ДАРЗАЛАС представя карикатуриста Станислав Колев – Стас. Той е от Добрич и ще покаже за първи път пред варненска публика 35 карикатури, изобразяващи родната политика. Само след три седмици експозицията ще бъде подредена в Градската художествена галерия в родния му град. Добричкият карикатурист идва във Варна и за премиерата на авторската си книга „Политическа карикатура -10 години по-късно”, която ще бъде представена на откриването на изложбата. През 2001 г. Станислав Колев – Стас подрежда първата си изложба „Политическа карикатура”, която обхваща периода след промените 1989 – 2001, през който активно публикува в местни и столични вестници и участва в конкурси. Историк по образование, фотограф и оператор по професия. Първите си карикатури рисува през 1993 г., докато работи в добрички вестник, за който илюстрира политически статии и коментари. Убеден е, че в политическата карикатура няма място за пристрастия. Според него всяка карикатура е виждане на самия художник и ако се покрива с общественото мнение, значи всичко е наред. А също и че няма български политик през последните 20 години, който да не плаче за малко черен туш и остро перо. Казват, че добрата карикатура насочва общественото мнение, а не го следва. Казват също, че у нас тя има пасивна роля, т.е. изразява обществените нагласи, а не ги формира. От кой вид са карикатурите на автора оставяме зрителя сам да прецени. За политическите карикатури на Стас са характерни разпознаваемостта на персонажите, както и задължителната за всеки карикатурист комбинация рисувач и осторумие. Още комуникация, съдържание, информация. Ще открием прекрасни попадения, плътни, въздействащи послания и обобщения за икономическата криза, екологичните безобразия, болезнени събития от обществения живот на страната. Ще се похилим на окарикатурените образи на родни политически личности и организации, ангажирани с решаването на проблемите в страната. И въпреки че усмивките от такава изложба са винаги и малко тъжни, елате заедно да се посмеем на забавните картинки. А това, че гледаме карикатурите в компания с приятели, дано прави родните политически абсурди някак по-поносими. Галерия ДАРЗАЛАС, организатор на събитието, ви очаква на 30 март, 18.30 ч. в Артсалона на Радио Варна – откриване.

View Declines