Cherchez l’argеnt!
Преди време
полякът Пьотър Войчеховски като на шега изказа истината,че от трите идеала на Френската
революция Западът избрал Свободата, Изтокът – Равенството, а Братството
останало без стопанин. Тези дни си мисля точно за това - за Братството , непожелано,
забравено, въпреки всекидневното му споменаване в словореда на
благотворителността. В рационалното ни общество, готово и способно да обясни
всестранно процесите, вярата се крепи от души-карфички.
Защо
Франция ... Защото от там е тръгнала промяната. Призивът “Война на дворците,
мир на колибите” е много, много променен. Самоуверено може да ви прозвучи, но
на родителите на българската карикатура е била далеч по-леко , отколкото на
съвременните карикатуристи. Тя се създава в гневни времена, в които няма място
за хумор. В пелените си е сатира, която жигосва и заклеймява. Един Ботев визира
гръцките владици.В “Смях и Сълзи” на Р.В.Радев – един от софийските политически
вестници, които даже още не са партийни/ рисуват болен и недъгав султан Абдул
Хамид, за да прогнозират края на една империя. Кои са сега империите /скрити
или явни/ - могат ли да дадат отговор
политиците , политическите анализатори, разследващите журналисти ? Трудно,много
ни е трудно на рисувачите, които се опитват да експлоатират художествените си
възможности в нещо толкова обтекаемо/ любимата дума е сега “обрано” в речника
на изкуствоведите/.
Надявам се да не ме питате защо Айфелова кула, защо Гълъбът на Пикасо...Това
съм сътворил в тези първи дни след посегателството върху карикатуристите от
една френска редакция. Сигурно – като първа реакция, от някакъв вътрешен,
интуитивен подтик. От френския “Пиф”, който родителите ми носеха като подарък,
от “Юманите диманш”, който си купувах сам по-късно,може би като някакъв
намек,че и изграждането на Айфеловата кула преди век е било посрещнато с
противоречиви чувства; защото дори в Испанската гражданска война спорът не е
решен и мемоарите на върлите врагове остават в последна сметка редом,
съхранявани от потомците, без опити за “ разчистване или скриване “ на
паметници.
СРАВНЕНИЕТО С 11 СЕПТЕМВРИ
В ДРУГА ЕДНА ВЕЛИКА СТОЛИЦА?
Оправдано ли е като гранична бразда в съвременната война, за която още
не е намерено име - продължение на
Студената война ли е, Война на задкулисието ли, Война на етносите, Война на
религиите или Вечната... ? В многобройните анализи, които сме принудени да
изслушваме или ги търсим като мазохисти откроявам краткото на Любомир Левчев,
който припомни пророчеството на Баба Ванга / споделено пред него или открито от
него/, че става “Страшно защото Парите сменят мястото си!” Парите, винаги
парите...Аз няма да рисувам образите на eкзекуторите – между тях има деца,
чиито родители ще бъдат потресени от деянията на потомците си. Аз няма да
рисувам битката между ЦЪРКВА И ДЖАМИЯ, защото такава няма или най-малкото не би
трябвало да има. Аз искам да бъде открит не образа на братя К.,аз искам
прозрението на Чаплин – не случайно е съвпадението в имената. Аз искам от
висотата, от позициите , от възможностите на Малкия човек на Чаплин да видя кой
ми мисли злото. И този някой , който през годините е бил Хитлер, Сталин,
кървавите африкански царчета... Не искам да рисувам роботите, създадени с
възможностите на психотрониката на нашия информационен век. Искам образа на
ПОРЪЧИТЕЛЯ, този , който използва повсеместната информираност на т.н.
граждански общества, за да остане скрит.
КАРИКАТУРАТА, дори
политическата, трябва да тръгва от вица. Това е речникът, с който като че ли
хората могат още да разговарят.
Ще ви кажа
руски виц, който не всички разбират от “раз”. Или не поне във вечната му
актуалност: тоталитарна и посттоталитарна. Та гостува чужденец в Чечения.
Всичко било наред, гостът – разтопен от щедростта на планинците, но веднага
изтръпвал, когато ставали от масата и домакинът сядал зад волана. Защото като
шофьор безотказно преминавал светофарите на “червено”. Движение ,наистина нямало
кой знае какво, но аргументът бил не този, а нещо от сорта” Я-джигит!” Неочаквано обаче при поредно пътуване,
ошашавен от порядките, чужденецът затърсил обяснение защо водачът изчаква на
“зеленото” без движение.Контролен орган ли имало наблизо? Не. Отговорът бил кратък и
убийствен”Теперь очеред другого джигита!”
Разбира се, че вицът, като всеки хубав виц, има богата амплитуда на
консумация в различни ситуации. За хора, които ще тръгнат: да ,Чечения, руски
виц, гостуващ чужденец – той пък какъв е, аз няма какво повече да кажа. Могa да
го сравня само с 24-часовото броене на посегателства върху чест, имот , живот
от двете страни на измислената от Поръчителя гранична линия.
САМО РЕЛИГИЯ ЛИ ? И ЗАЩО СМЕ СЕ ВЗРЕЛИ В ТОВА ПЪРВО ОБЯСНЕНИЕ?
Изслушвам теоретичните постановки, спомени, вицове – всичко, което могат
в момента да ни предложат политическите анализатори, психолози и разследващи
журналисти в опит да изрисуват като образ “WANTED” - Профила на врага. Стигат
до там да призовават към бдителност домакините, докато седят на опашка да се
взират в “съмнителни чужденци”. “Моят човек”го няма още нарисуван от никого...
Как да го измислям?
И
пак ще се върна на началото. Защо Франция ? Защо пак символните думи знаци :
РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, СВОБОДА...Кога забравяш да търсиш Равенството и
Братството. Когато е застрашена С в о б о д а т а, Ж и в о т ъ т? Няма ли за
пореден път да се смирят “париите презрени”, защитавайки свободата си...
За кой пореден път в
Историята, която уж имаше обявен край? Французите са прочути с обяснението
“Cherchez la femme!”. На Площада на Републиката нямаше нито един призив “ Cherchez
l’argеnt!”. А трябваше...
Мариана
Иванова
Станислав Колев - СТАС
